Битие́... 2...
Битие́... 2
... но де́ ли се дяна Оная
изгаряща страст по нощи́те!...
И аз ли старея – не зная!...
– Или́ пък стареят Звездите?...
А исках Безкрая да стигна,
дори и зад него оттатък...
Съдбата веднъж ми „намигна“,
но беше, за жалост, за кратко...
А имаше страст обая́телна
във толкова но́щи безсънни!...
И дива любов, очарова́телна –
пак малко преди да разсъмне!...
Не зная какво да си мисля:
– дали́ и мечтите умират!...
И аз ли старея наистина,
щом Времето вече не спира?...
Но имаше дни, във които,
а можехме, и да го спираме,
и бяха тогава Звездите
безсмъртни, дори и ги стигахме...
В моменти, когато ни грабваше
страстта във обятия жадни,
какво ли там друго ни трябваше
във лудия шанс да сме млади!...
... Живота бе само: „Начало“ –
за „Край“ и не мислехме даже!...
... а от всичко до днес оста́нало:
– старея ли кой да ми каже!...
12.10.2019.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
