Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
7 may 2007, 14:45

БИТИЯТ

  Poesía
806 0 4
 


Б и т и я т


Съмва.Сънно е полето.

Хребетите в кръв се давят

Вощениците в небето

с нежен писък избледняват.


Битият снага надига:

цялата природа храм е...

Но молитвата не стига

мъката  му да обхване.


Кресне птица - и изпърха,

вятърът полюшне мака...

В пътя - камион прохърка

и потъне в прахоляка...


Златен властелин в небето -

слънчевият Лъв изгрява...


А в душата му - вълчето

жълтооко, огладнява.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0