Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
7 may 2007, 14:45

БИТИЯТ

  Poesía
801 0 4
 


Б и т и я т


Съмва.Сънно е полето.

Хребетите в кръв се давят

Вощениците в небето

с нежен писък избледняват.


Битият снага надига:

цялата природа храм е...

Но молитвата не стига

мъката  му да обхване.


Кресне птица - и изпърха,

вятърът полюшне мака...

В пътя - камион прохърка

и потъне в прахоляка...


Златен властелин в небето -

слънчевият Лъв изгрява...


А в душата му - вълчето

жълтооко, огладнява.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0