Б и т и я т
Съмва.Сънно е полето.
Хребетите в кръв се давят
Вощениците в небето
с нежен писък избледняват.
Битият снага надига:
цялата природа храм е...
Но молитвата не стига
мъката му да обхване.
Кресне птица - и изпърха,
вятърът полюшне мака...
В пътя - камион прохърка
и потъне в прахоляка...
Златен властелин в небето -
слънчевият Лъв изгрява...
А в душата му - вълчето
жълтооко, огладнява.
© Забраван Забраванов Все права защищены