7 мая 2007 г., 14:45

БИТИЯТ

803 0 4
 


Б и т и я т


Съмва.Сънно е полето.

Хребетите в кръв се давят

Вощениците в небето

с нежен писък избледняват.


Битият снага надига:

цялата природа храм е...

Но молитвата не стига

мъката  му да обхване.


Кресне птица - и изпърха,

вятърът полюшне мака...

В пътя - камион прохърка

и потъне в прахоляка...


Златен властелин в небето -

слънчевият Лъв изгрява...


А в душата му - вълчето

жълтооко, огладнява.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Забраван Забраванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...