7.05.2007 г., 14:45

БИТИЯТ

802 0 4
 


Б и т и я т


Съмва.Сънно е полето.

Хребетите в кръв се давят

Вощениците в небето

с нежен писък избледняват.


Битият снага надига:

цялата природа храм е...

Но молитвата не стига

мъката  му да обхване.


Кресне птица - и изпърха,

вятърът полюшне мака...

В пътя - камион прохърка

и потъне в прахоляка...


Златен властелин в небето -

слънчевият Лъв изгрява...


А в душата му - вълчето

жълтооко, огладнява.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Забраван Забраванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...