May 7, 2007, 2:45 PM

БИТИЯТ

  Poetry
804 0 4
 


Б и т и я т


Съмва.Сънно е полето.

Хребетите в кръв се давят

Вощениците в небето

с нежен писък избледняват.


Битият снага надига:

цялата природа храм е...

Но молитвата не стига

мъката  му да обхване.


Кресне птица - и изпърха,

вятърът полюшне мака...

В пътя - камион прохърка

и потъне в прахоляка...


Златен властелин в небето -

слънчевият Лъв изгрява...


А в душата му - вълчето

жълтооко, огладнява.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...