7 ene 2007, 13:14

Благодарствено

  Poesía
1.1K 0 2
Посвещава се на г-жа Гичка Чолакова

Една жена стои във стаята позната.
Жена, която е дала много на децата.
Над учебник склонила е глава
и на учениците преподава.
Разказва им за нашето минало
в загуби и победи преминало.
А учениците от целия клас
смирено я слушат в захлас.
След този час
ще дойде друг час.
Така косите и ще побеляват,
но знанията и ще останат.
Благодарим Ви от все сърце,
че ни подавахте ръце,
знания големи да ни давате
и всичко да ни обяснявате.
Палави може би бяхме
и това не осъзнахме
Все още сме деца
и това си личи в нашите сърца.
Благодарим Ви за всичко, което направихте за нас
и ви пожелаваме „На добър час!”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...