7 ene 2007, 13:14

Благодарствено

  Poesía
1.1K 0 2
Посвещава се на г-жа Гичка Чолакова

Една жена стои във стаята позната.
Жена, която е дала много на децата.
Над учебник склонила е глава
и на учениците преподава.
Разказва им за нашето минало
в загуби и победи преминало.
А учениците от целия клас
смирено я слушат в захлас.
След този час
ще дойде друг час.
Така косите и ще побеляват,
но знанията и ще останат.
Благодарим Ви от все сърце,
че ни подавахте ръце,
знания големи да ни давате
и всичко да ни обяснявате.
Палави може би бяхме
и това не осъзнахме
Все още сме деца
и това си личи в нашите сърца.
Благодарим Ви за всичко, което направихте за нас
и ви пожелаваме „На добър час!”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...