7.01.2007 г., 13:14

Благодарствено

1.1K 0 2
Посвещава се на г-жа Гичка Чолакова

Една жена стои във стаята позната.
Жена, която е дала много на децата.
Над учебник склонила е глава
и на учениците преподава.
Разказва им за нашето минало
в загуби и победи преминало.
А учениците от целия клас
смирено я слушат в захлас.
След този час
ще дойде друг час.
Така косите и ще побеляват,
но знанията и ще останат.
Благодарим Ви от все сърце,
че ни подавахте ръце,
знания големи да ни давате
и всичко да ни обяснявате.
Палави може би бяхме
и това не осъзнахме
Все още сме деца
и това си личи в нашите сърца.
Благодарим Ви за всичко, което направихте за нас
и ви пожелаваме „На добър час!”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...