Jan 7, 2007, 1:14 PM

Благодарствено

  Poetry
1.1K 0 2
Посвещава се на г-жа Гичка Чолакова

Една жена стои във стаята позната.
Жена, която е дала много на децата.
Над учебник склонила е глава
и на учениците преподава.
Разказва им за нашето минало
в загуби и победи преминало.
А учениците от целия клас
смирено я слушат в захлас.
След този час
ще дойде друг час.
Така косите и ще побеляват,
но знанията и ще останат.
Благодарим Ви от все сърце,
че ни подавахте ръце,
знания големи да ни давате
и всичко да ни обяснявате.
Палави може би бяхме
и това не осъзнахме
Все още сме деца
и това си личи в нашите сърца.
Благодарим Ви за всичко, което направихте за нас
и ви пожелаваме „На добър час!”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...