Уби всичко красиво.
Превърна живота ми в ад.
Унищожи даже мечтите.
Срина ме до валат.
В пустиня пареща ме превърна.
Да се гърча в степта.
Да проклинам дните си.
И да се самоунищожа.
Но виждам ангел хранител -
как спуска над мене крила.
Като жар птица в нощта ме поема
и ми вдъхва любов със уста.
Изправям се опепелена -
повдигам нагоре глава -
Благодаря ти, Господи,
че ми подаде ръка!
© Магда Желева Todos los derechos reservados