10.11.2009 г., 14:48

Благодаря

1.1K 0 1

Уби всичко красиво.

Превърна живота ми в ад.

Унищожи даже мечтите.

Срина ме до валат.

В пустиня пареща ме превърна.

Да се гърча в степта.

Да проклинам дните си.

И да се самоунищожа.

Но виждам ангел хранител -

как спуска над мене крила.

Като жар птица в нощта ме поема

 и ми вдъхва любов със уста.

Изправям се опепелена -

повдигам нагоре глава -

Благодаря ти, Господи,

 че ми подаде ръка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магда Желева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...