10 нояб. 2009 г., 14:48

Благодаря

1.1K 0 1

Уби всичко красиво.

Превърна живота ми в ад.

Унищожи даже мечтите.

Срина ме до валат.

В пустиня пареща ме превърна.

Да се гърча в степта.

Да проклинам дните си.

И да се самоунищожа.

Но виждам ангел хранител -

как спуска над мене крила.

Като жар птица в нощта ме поема

 и ми вдъхва любов със уста.

Изправям се опепелена -

повдигам нагоре глава -

Благодаря ти, Господи,

 че ми подаде ръка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магда Желева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...