Уби всичко красиво.
Превърна живота ми в ад.
Унищожи даже мечтите.
Срина ме до валат.
В пустиня пареща ме превърна.
Да се гърча в степта.
Да проклинам дните си.
И да се самоунищожа.
Но виждам ангел хранител -
как спуска над мене крила.
Като жар птица в нощта ме поема
и ми вдъхва любов със уста.
Изправям се опепелена -
повдигам нагоре глава -
Благодаря ти, Господи,
че ми подаде ръка!
© Магда Желева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
