1 mar 2020, 19:27

Благословена

  Poesía
1.1K 0 2

На Теа

 

Един живот във пелените диша,

една ръчичка сънно се протяга,

а аз я гледам докато си пиша

и в стиховете щастието ляга...

 

Един живот благословен е започва

и с дни, години все ще продължава,

а този сладък сън сега е точно

началото, което му се дава...

 

Спи сладко! С този сън ти раснеш,

дарила щастие и много сила

на майка всеотдайна и прекрасна,

която със любов те е родила...

 

Сега си тръгвам...Но ще те завия

със стихове, с които в теб се вричам.

Сълзите не посягам да изтрия,

защото те от щастие се стичат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сълзите не посягам да изтрия,
    защото те от щастие се стичат...
  • Дядовците са страхотни и децата винаги го оценяват с безпределната си обич, без даже да знаят това.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...