finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
1.03.2020 г., 19:27 ч.

Благословена 

  Поезия
680 0 2

На Теа

 

Един живот във пелените диша,

една ръчичка сънно се протяга,

а аз я гледам докато си пиша

и в стиховете щастието ляга...

 

Един живот благословен е започва

и с дни, години все ще продължава,

а този сладък сън сега е точно

началото, което му се дава...

 

Спи сладко! С този сън ти раснеш,

дарила щастие и много сила

на майка всеотдайна и прекрасна,

която със любов те е родила...

 

Сега си тръгвам...Но ще те завия

със стихове, с които в теб се вричам.

Сълзите не посягам да изтрия,

защото те от щастие се стичат...

© Георги Ванчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сълзите не посягам да изтрия,
    защото те от щастие се стичат...
  • Дядовците са страхотни и децата винаги го оценяват с безпределната си обич, без даже да знаят това.
Предложения
: ??:??