Mar 1, 2020, 7:27 PM

Благословена

  Poetry
1.1K 0 2

На Теа

 

Един живот във пелените диша,

една ръчичка сънно се протяга,

а аз я гледам докато си пиша

и в стиховете щастието ляга...

 

Един живот благословен е започва

и с дни, години все ще продължава,

а този сладък сън сега е точно

началото, което му се дава...

 

Спи сладко! С този сън ти раснеш,

дарила щастие и много сила

на майка всеотдайна и прекрасна,

която със любов те е родила...

 

Сега си тръгвам...Но ще те завия

със стихове, с които в теб се вричам.

Сълзите не посягам да изтрия,

защото те от щастие се стичат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сълзите не посягам да изтрия,
    защото те от щастие се стичат...
  • Дядовците са страхотни и децата винаги го оценяват с безпределната си обич, без даже да знаят това.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...