8 jul 2009, 10:35

Блайнд

  Poesía
893 0 1

Тъмна завеса се спусна пред очите ми.
Представлението свърши,
а аз все още гоня мечтите си...
Тъмнина скрила е моя път...
Тъмен  още за мен е светът...
Грабвам аз своя лък,
в гора, пълна с бук,
сам оставам тук...
Силна дъга изправи се през нощта,
но не мога да намеря нейната врата...
Искам да полетя
и да изляза от тази мъгла...
Виждам те някъде в съня,
чакаш мен, чакаш и да дойде денят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уважавам мнението ти... но така пиша... не бих го променил така ми звучи така го виждам така го пресъздавам...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...