8.07.2009 г., 10:35

Блайнд

895 0 1

Тъмна завеса се спусна пред очите ми.
Представлението свърши,
а аз все още гоня мечтите си...
Тъмнина скрила е моя път...
Тъмен  още за мен е светът...
Грабвам аз своя лък,
в гора, пълна с бук,
сам оставам тук...
Силна дъга изправи се през нощта,
но не мога да намеря нейната врата...
Искам да полетя
и да изляза от тази мъгла...
Виждам те някъде в съня,
чакаш мен, чакаш и да дойде денят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уважавам мнението ти... но така пиша... не бих го променил така ми звучи така го виждам така го пресъздавам...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...