Напълних аз ситото

със сълзи...!?

Кафеза си напълних

с мечти ,лъжи и друго...

Душата си изплаках

аз на всички!

Продадох свойте мечти.

Сега при мен

студено е и тъмно!?

И чувам само

моето сърце...!

А то със мъка ми напомня,

какви мечти във себе си

съм имал...

Сега в косите посивели,

поглеждам със тъга...

Забравил свойте несгоди.

Аз търся малко топлина!

Светът се промени драстично!?

Изчезнаха галантните мъже?

Защо опитваш се и ръчкаш?

Отново пак да ги намериш ти.

Светът е друг помни човече !

Студен и злобен вече е светът.

За много веч смърта не е тъга.

А избавление голямо.

Защото щом умрът свободни са,

и могат да си пойграят ...

С чужда нечия съдба...!?