Блек джак
Напълних аз ситото
със сълзи...!?
Кафеза си напълних
с мечти ,лъжи и друго...
Душата си изплаках
аз на всички!
Продадох свойте мечти.
Сега при мен
студено е и тъмно!?
И чувам само
моето сърце...!
А то със мъка ми напомня,
какви мечти във себе си
съм имал...
Сега в косите посивели,
поглеждам със тъга...
Забравил свойте несгоди.
Аз търся малко топлина!
Светът се промени драстично!?
Изчезнаха галантните мъже?
Защо опитваш се и ръчкаш?
Отново пак да ги намериш ти.
Светът е друг помни човече !
Студен и злобен вече е светът.
За много веч смърта не е тъга.
А избавление голямо.
Защото щом умрът свободни са,
и могат да си пойграят ...
С чужда нечия съдба...!?
© Ангел All rights reserved.
