25 mar 2023, 8:58

Близо до лудостта 

  Poesía
585 20 12

Пред залеза съм просякът дошъл

с отворената длан, за да приеме

последен лъч в живота зъл,

към космоса по него да поеме.

 

Усещам леден дъх от световете,

безбройните, надвесени над мен...

невидимите чужди звездолети

в спринцовки взели моя земен ген.

 

Далече ли съм, близо ли, не знам

до крайната и най-незнайна гара.

Душата е неземният гердан -

след времето изтекло той догаря.

 

И нямам близки в този сетен миг,

забравил съм и името си даже,

любимата и тъжния й лик...

Безликото превръща ме в прокажен.

 

Потръпвам в паяжина вплел

вързопчето със своите надежди.

И чувствам паяка от черния тунел

как атомите ми с очи разглежда.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сега... Сигурно ще ме обвинят в тенденциозност, защото обичам написаното в тъмни краски... Ама няма как да си замълча и да не кажа, че това стихотворение е просто великолепно. Обичам когато попадам на такива неща тук, малко позатънали в архива. Адмирации!
  • Копнежът на душата... Много силно. Благодаря.
  • Поздравления и за този стих, Младене! Харесва ми!
  • Младене, имаш толкова разпознаваем стил, че ще го позная и без да знам кой го е писал.

    "Пред залеза съм просякът дошъл
    с отворената длан, за да приеме
    последен лъч в живота зъл,
    към космоса по него да поеме."

    Хареса ми!
  • Поредния прекрасен стих.
    Поздравявам те!
  • Доживял до залеза в безлик свят и въпреки това успял да съхрани свое вързопче с надежди! То ще го спаси, на която и незнайна гара да достигне.... Младене, твоят лирически герой е готов за своето по - високо ниво, към което го води този "неземен гердан " - душата. Трудно те чета, но мисля, че не бъркам в тълкуването на твоя замисъл. Поздравления за стиха!
  • Уникална образност!
    А финалът... видях ужасяващите очи на паяка!
    Аплодисменти, Младене!
  • Искрено,образно и силно!Приятелю!!!
  • Много образно!
  • Картинно и образно съпреживяване бих казала. Поздрави, Младен!
  • Копнежът на душата, към други съвършенни светове, много ярко личи от стиха ти, Младен! Сякаш този свят не е нищо, освен илюзия, която не можем да видим с очите си. За пореден път истински се насладих. Бъди!
  • Не може да те приюти този многоизмерен и зъл свят, има светове, които чакат да бъдат разгадани. Духът ти, усетил всичко безлико и пошло се стреми нагоре. А тук различните са смятани за луди.
    Поздравявам те за този стих. Търси!
Propuestas
: ??:??