Блян

28 feb 2010, 19:55

Poesía » Filosófica

882 0 16

Душата ми е бяла птица,
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.
За тази вечност, във която
царува само любовта.
Там слънчево е. Топло лято.
Ухаят хиляди цветя.
Там няма болки и раздели,
разцепени на две сърца.
Стрелките времето са спрели,
отмерват пулс на пълнота... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Блян

Искате да прочетете повече?

Propuestas