28 февр. 2010 г., 19:55

Блян 

  Поэзия » Философская
793 0 16

Блян

Душата ми е бяла птица,
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.

За тази вечност, във която
царува само любовта.
Там слънчево е. Топло лято.
Ухаят хиляди цветя. 

Там няма болки и раздели,
разцепени на две сърца.
Стрелките  времето са спрели,
отмерват пулс на пълнота...

Утопия  или реалност -
рисува светлата душа.
Бял гълъб сътворява нежност.
Блян красив и... свобода.



© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??