28.02.2010 г., 19:55 ч.

Блян 

  Поезия » Философска
5.0 / 12
879 0 16
Душата ми е бяла птица,
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.
За тази вечност, във която
царува само любовта.
Там слънчево е. Топло лято.
Ухаят хиляди цветя.
Там няма болки и раздели,
разцепени на две сърца.
Стрелките времето са спрели,
отмерват пулс на пълнота... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Предложения