20 abr 2007, 9:06

Боби 

  Poesía
655 0 5
 

Звънецът бие

за последния учебен час,

майката на Боби вие -

Боби няма го във клас.


Пласьорът стои пред вратите,

спира малките деца,

„Какво е това?" - питат го горките,

а после затихват невинните им сърчица.


Чувам как звънецът бие,

но не чувам неговия глас,

за цял живот тя душата си ще свие -

синът й, Боби, вече не е с нас!

© Мими Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е страшно! На мен спорта ми помогна да опазя децата си от тази зараза.Пазете си децата - има начини. Повече внимание ,топлина и много любов!За това не трябва да спираме да говориме!!!
  • Тъжен стих....но дано стигне до този които трябва...и да го накара да се замисли...!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Боли темата ...

    Поздрав за стиха.
  • Завьршека е много добьр!
  • Благодаря Ани, че ме четеш,аз искам да обръщам внимание на тази тема!
Propuestas
: ??:??