20.04.2007 г., 9:06

Боби

845 0 5
 

Звънецът бие

за последния учебен час,

майката на Боби вие -

Боби няма го във клас.


Пласьорът стои пред вратите,

спира малките деца,

„Какво е това?" - питат го горките,

а после затихват невинните им сърчица.


Чувам как звънецът бие,

но не чувам неговия глас,

за цял живот тя душата си ще свие -

синът й, Боби, вече не е с нас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е страшно! На мен спорта ми помогна да опазя децата си от тази зараза.Пазете си децата - има начини. Повече внимание ,топлина и много любов!За това не трябва да спираме да говориме!!!
  • Тъжен стих....но дано стигне до този които трябва...и да го накара да се замисли...!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Боли темата ...

    Поздрав за стиха.
  • Завьршека е много добьр!
  • Благодаря Ани, че ме четеш,аз искам да обръщам внимание на тази тема!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...