Звънецът бие
за последния учебен час,
майката на Боби вие -
Боби няма го във клас.
Пласьорът стои пред вратите,
спира малките деца,
„Какво е това?" - питат го горките,
а после затихват невинните им сърчица.
Чувам как звънецът бие,
но не чувам неговия глас,
за цял живот тя душата си ще свие -
синът й, Боби, вече не е с нас!
© Мими All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
