20 апр. 2007 г., 09:06

Боби

849 0 5
 

Звънецът бие

за последния учебен час,

майката на Боби вие -

Боби няма го във клас.


Пласьорът стои пред вратите,

спира малките деца,

„Какво е това?" - питат го горките,

а после затихват невинните им сърчица.


Чувам как звънецът бие,

но не чувам неговия глас,

за цял живот тя душата си ще свие -

синът й, Боби, вече не е с нас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е страшно! На мен спорта ми помогна да опазя децата си от тази зараза.Пазете си децата - има начини. Повече внимание ,топлина и много любов!За това не трябва да спираме да говориме!!!
  • Тъжен стих....но дано стигне до този които трябва...и да го накара да се замисли...!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Боли темата ...

    Поздрав за стиха.
  • Завьршека е много добьр!
  • Благодаря Ани, че ме четеш,аз искам да обръщам внимание на тази тема!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...