26 nov 2009, 13:39

Бог смирено замълча

1.4K 1 23

Забравихме човешката си същност,

божественият образ избледня.

Подобието също. Няма връщане

към корена на всичките неща.

Сега сме горди,

пълни с непотребности,

препускащи след някакви дела,

които отминават неусетно,

но идват други, носят суета...

Сега сме цели в славата набъбнала!

Едничкият ни смисъл е в това

да ни почитат вечер и по съмнало,

за нас да се говорят чудеса!

Сега е важно нашето усещане,

че имаме в краката си света!

 

Забравихме човешката си същност

и ето -  Бог смирено замълча!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...