26 nov 2009, 13:39

Бог смирено замълча

1.5K 1 23

Забравихме човешката си същност,

божественият образ избледня.

Подобието също. Няма връщане

към корена на всичките неща.

Сега сме горди,

пълни с непотребности,

препускащи след някакви дела,

които отминават неусетно,

но идват други, носят суета...

Сега сме цели в славата набъбнала!

Едничкият ни смисъл е в това

да ни почитат вечер и по съмнало,

за нас да се говорят чудеса!

Сега е важно нашето усещане,

че имаме в краката си света!

 

Забравихме човешката си същност

и ето -  Бог смирено замълча!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...