Nov 26, 2009, 1:39 PM

Бог смирено замълча 

  Poetry » Phylosophy
1178 1 23

Забравихме човешката си същност,

божественият образ избледня.

Подобието също. Няма връщане

към корена на всичките неща.

Сега сме горди,

пълни с непотребности,

препускащи след някакви дела,

които отминават неусетно,

но идват други, носят суета...

Сега сме цели в славата набъбнала!

Едничкият ни смисъл е в това

да ни почитат вечер и по съмнало,

за нас да се говорят чудеса!

Сега е важно нашето усещане,

че имаме в краката си света!

 

Забравихме човешката си същност

и ето -  Бог смирено замълча!

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??