Бог смирено замълча
Забравихме човешката си същност,
божественият образ избледня.
Подобието също. Няма връщане
към корена на всичките неща.
Сега сме горди,
пълни с непотребности,
препускащи след някакви дела,
които отминават неусетно,
но идват други, носят суета...
Сега сме цели в славата набъбнала!
Едничкият ни смисъл е в това
да ни почитат вечер и по съмнало,
за нас да се говорят чудеса!
Сега е важно нашето усещане,
че имаме в краката си света!
Забравихме човешката си същност
и ето - Бог смирено замълча!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
