26.11.2009 г., 13:39 ч.

Бог смирено замълча 

  Поезия » Философска
1179 1 23

Забравихме човешката си същност,

божественият образ избледня.

Подобието също. Няма връщане

към корена на всичките неща.

Сега сме горди,

пълни с непотребности,

препускащи след някакви дела,

които отминават неусетно,

но идват други, носят суета...

Сега сме цели в славата набъбнала!

Едничкият ни смисъл е в това

да ни почитат вечер и по съмнало,

за нас да се говорят чудеса!

Сега е важно нашето усещане,

че имаме в краката си света!

 

Забравихме човешката си същност

и ето -  Бог смирено замълча!

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??