13 abr 2025, 23:09

Бога ми

  Poesía
351 1 7

Когато истината разберем...

когато с години стоим на този кръстопът!?

Когато всичко ни е ясно, но ползваме 

живота... безопасно, от страх ли?

 

Бога ми, че то е ясно, решено е кое?

Отдавна нямаме пространство.

Анимация, герои измислени, покой.

Красив живот... къде? Не тук...

 

Започват Христови мъки... и защо?

Дали сме за това готови, слепци.

А той във мъки страда и скърби.

Че много рано на Земята се яви.

 

Когато истината разберем...

май изтекло ще е наш'то време.

Тъжно е Светът загива...

Бога ми, Народът си отива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,сърдечно,Приятелю!Винаги намираш думи с които да подкрепиш мойте терзания и болки!Да вдъхваш вяра в мен че все още ,доброто съществува!Знам че е някъде в нас и се надявам че ще се прероди като "Феникс",както,Христос го е направил за "Нас"чрез своето самопожертване!!!Младене,Приятелю,Светли празници!
  • Страстната седмица е повод за горчиви размисли:
    Защо беше предаден Божият син?;
    Защо бяха допуснати търговците в храма и то в огромно количество?;
    Защо продължават масовите убийства и в своя естремален вариант - войните?;
    Защо човек за човека е вълк?.

    В своето стихотворение ти поставяш редица въпроси по цитираните теми, Приятелю! Моите почитания! Нека всеки прочете стиха ти и да изпита чувство на разкаяние. Да се опита да стане по-добър и истински християнин!

    Поздравление!

    П.П. Благодаря ти, че подкрепяш скромните ми текстове. Дълбоко съм трогнат!
  • Благодаря ви,Приятели за всичко!До нови,Светли празници!Мини💐,Доре🥀,Руми🌷,Ванка👍!!!
  • Така е, Ангеле! Поздравления!
  • Въпроси, въпроси! За някои имаме отговори, за други не....докрая. Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...