13.04.2025 г., 23:09

Бога ми

349 1 7

Когато истината разберем...

когато с години стоим на този кръстопът!?

Когато всичко ни е ясно, но ползваме 

живота... безопасно, от страх ли?

 

Бога ми, че то е ясно, решено е кое?

Отдавна нямаме пространство.

Анимация, герои измислени, покой.

Красив живот... къде? Не тук...

 

Започват Христови мъки... и защо?

Дали сме за това готови, слепци.

А той във мъки страда и скърби.

Че много рано на Земята се яви.

 

Когато истината разберем...

май изтекло ще е наш'то време.

Тъжно е Светът загива...

Бога ми, Народът си отива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,сърдечно,Приятелю!Винаги намираш думи с които да подкрепиш мойте терзания и болки!Да вдъхваш вяра в мен че все още ,доброто съществува!Знам че е някъде в нас и се надявам че ще се прероди като "Феникс",както,Христос го е направил за "Нас"чрез своето самопожертване!!!Младене,Приятелю,Светли празници!
  • Страстната седмица е повод за горчиви размисли:
    Защо беше предаден Божият син?;
    Защо бяха допуснати търговците в храма и то в огромно количество?;
    Защо продължават масовите убийства и в своя естремален вариант - войните?;
    Защо човек за човека е вълк?.

    В своето стихотворение ти поставяш редица въпроси по цитираните теми, Приятелю! Моите почитания! Нека всеки прочете стиха ти и да изпита чувство на разкаяние. Да се опита да стане по-добър и истински християнин!

    Поздравление!

    П.П. Благодаря ти, че подкрепяш скромните ми текстове. Дълбоко съм трогнат!
  • Благодаря ви,Приятели за всичко!До нови,Светли празници!Мини💐,Доре🥀,Руми🌷,Ванка👍!!!
  • Така е, Ангеле! Поздравления!
  • Въпроси, въпроси! За някои имаме отговори, за други не....докрая. Поздравления!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...