5 abr 2024, 13:36

Богатство

1K 3 13

С бързи крачки вървят годините.

Сякаш невидима мелница,

смила ги между камъни бели.

Неусетно, със котешка стъпка,

 

влиза в сърцето тиха тъга

по светове необходени,

по младост навеки отминала.

Какво от вас да взема години?

 

Разрових праха бял и намерих

корени здрави от моя род стар,

който ми дава мъдрост и сила,

на тате погледа топъл, благ,

 

на мама обичливото сърце

едно парченце стара любов,

плачеща с тънко, слабо гласче,

орисията бяла, съдбовна

 

„Мамо!“  аз да бъда наричана.

Добавих и приятелства – две-три,

оцелели под строгия поглед

на годините отлетели.

 

Взех си и усмивките чисти

на моите внуци – да ми светят.

А сега, къде ли да ги скрия?

По-сигурно, по-топло от сърцето

 

място, не можах аз да намеря.

Препълнено с тоз безценен товар,

то тихо-тихо ми прошептя:

- Ти си богата! Много богата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д.П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за прочита и добрите думи, Скити!
  • Това е истинското богатство и най- ценен товар! Носиш го с лекота, нека изпълва сърцето ти с щастие!
    Истинско, човешко и стоплящо! Хареса ми! 💖
  • Благодаря за добрите думи, Златка!
  • Красив и интересен стих! Поздравявам те, Дани!
  • Благодаря, Таня !

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...