Богатство
С бързи крачки вървят годините.
Сякаш невидима мелница,
смила ги между камъни бели.
Неусетно, със котешка стъпка,
влиза в сърцето тиха тъга
по светове необходени,
по младост навеки отминала.
Какво от вас да взема години?
Разрових праха бял и намерих
корени здрави от моя род стар,
който ми дава мъдрост и сила,
на тате погледа топъл, благ,
на мама обичливото сърце
едно парченце стара любов,
плачеща с тънко, слабо гласче,
орисията бяла, съдбовна
„Мамо!“ аз да бъда наричана.
Добавих и приятелства – две-три,
оцелели под строгия поглед
на годините отлетели.
Взех си и усмивките чисти
на моите внуци – да ми светят.
А сега, къде ли да ги скрия?
По-сигурно, по-топло от сърцето
място, не можах аз да намеря.
Препълнено с тоз безценен товар,
то тихо-тихо ми прошептя:
- Ти си богата! Много богата!
© Д.П. All rights reserved.
