2 jul 2010, 11:21

Богоносецо мой 

  Poesía
604 0 8
Още чувам гласа ти - "Как е днес мойто момиче?".
Днес съм никак и на себе си не приличам дори.
Бродя в сънища и по моите брулени хълмове
се изкачва душата ми в залезни дни.
На балкона осъмвам понякога ничия,
зазорила в клепачи отминали спомени
и говоря си честичко с вятъра,
разлюлял на простира опънати мисли.
Всеки ден пак съм оновa твое момиче,
което любовта да напусне не иска,
но се уча да не бъда на конче юларче,
нито повод за обич, която притиска. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??