Богоносецо мой
Още чувам гласа ти - "Как е днес мойто момиче?".
Днес съм никак и на себе си не приличам дори.
Бродя в сънища и по моите брулени хълмове
се изкачва душата ми в залезни дни.
На балкона осъмвам понякога ничия,
зазорила в клепачи отминали спомени
и говоря си честичко с вятъра,
разлюлял на простира опънати мисли.
Всеки ден пак съм оновa твое момиче,
което любовта да напусне не иска,
но се уча да не бъда на конче юларче,
нито повод за обич, която притиска.
И по малко възвръщам си вярата в хората,
но не мога да лумна във ничии пожар.
Пепелища ми газят нозете и в сънища,
щом те няма поне там, да си ми Божия дар.
По-самотна от днес не съм била сякаш никога
и трепери дланта ми за твоята длан.
На плещите със името си носиш ти Бога,
а за мен поне мисъл изпрати, за да знам,
че била съм поточе в нозете ти някога,
и небе за крилата на влюбен орел,
и със шепота тайнствен на вятъра
изпрати ми душата, която си взел.
За да мога да дишам и виждам отново
на тинтявата цъфнала синия взор.
Богоносецо, дай ми сили за ново летене
в необятния птичи простор.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
.Къде видя Зем, кощунството? Любовта е дар а не грях!
