24 jun 2009, 15:39  

(Бохемска) пародия

2K 0 24

                      Здравей чаша! Ний пак сме сами!

                      От кръвта ми по скъпо и мило –

                       в тебе слънчево чудо шуми...

                                                      П. Пенев

 

 

                 (по Дебелянов)

 

Да се завърнеш в старата квартира,

когато заранта едва се ражда

и в мрака входната врата да дириш,

залитайки на зиг заг по паважа.

 

Смирено влязъл в стаята позната,

където въобще не те очакват,

да се стовариш тежко на кревата

и с хъркането си да сцепиш мрака.

 

Да се събудиш зажаднял, да вземеш

от масата бутилката с водата...

и с утолена жажда да задремеш,

подхърквайки ритмично в тишината.

 

По обед махмурлука в тебе гаден

да поразтушиш с десетина бири...

О, скрити вопли на бохем досаден,

напразно спомнил старата квартира!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разсмя ме, Майсторе!
    Страхотна пародия!
    Поздрави!
  • Чудесен стих, майсторски!
    Хареса ми много!
    Благодаря за предизвиканите усмивки!

  • Страхотна пародия на класическото Дебеляново! Харесва ми, че си бунтар, който като че ли се кара на спомена и пъди убийствената меланхолия, която по навик битува в съзнанието от спомена за Дебелянов... Невероятно удоволствие да го прочета!
  • Тайни търсения, забулени зад бохемската маска на безпаметен махмурлук!
    Смешно-тъжно е!
    Поздрав за различния поглед към творчеството на Дебелянов!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...