24 jun 2009, 15:39  

(Бохемска) пародия

2K 0 24

                      Здравей чаша! Ний пак сме сами!

                      От кръвта ми по скъпо и мило –

                       в тебе слънчево чудо шуми...

                                                      П. Пенев

 

 

                 (по Дебелянов)

 

Да се завърнеш в старата квартира,

когато заранта едва се ражда

и в мрака входната врата да дириш,

залитайки на зиг заг по паважа.

 

Смирено влязъл в стаята позната,

където въобще не те очакват,

да се стовариш тежко на кревата

и с хъркането си да сцепиш мрака.

 

Да се събудиш зажаднял, да вземеш

от масата бутилката с водата...

и с утолена жажда да задремеш,

подхърквайки ритмично в тишината.

 

По обед махмурлука в тебе гаден

да поразтушиш с десетина бири...

О, скрити вопли на бохем досаден,

напразно спомнил старата квартира!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разсмя ме, Майсторе!
    Страхотна пародия!
    Поздрави!
  • Чудесен стих, майсторски!
    Хареса ми много!
    Благодаря за предизвиканите усмивки!

  • Страхотна пародия на класическото Дебеляново! Харесва ми, че си бунтар, който като че ли се кара на спомена и пъди убийствената меланхолия, която по навик битува в съзнанието от спомена за Дебелянов... Невероятно удоволствие да го прочета!
  • Тайни търсения, забулени зад бохемската маска на безпаметен махмурлук!
    Смешно-тъжно е!
    Поздрав за различния поглед към творчеството на Дебелянов!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....