(Бохемска) пародия
Здравей чаша! Ний пак сме сами!
От кръвта ми по скъпо и мило –
в тебе слънчево чудо шуми...
П. Пенев
(по Дебелянов)
Да се завърнеш в старата квартира,
когато заранта едва се ражда
и в мрака входната врата да дириш,
залитайки на зиг заг по паважа.
Смирено влязъл в стаята позната,
където въобще не те очакват,
да се стовариш тежко на кревата
и с хъркането си да сцепиш мрака.
Да се събудиш зажаднял, да вземеш
от масата бутилката с водата...
и с утолена жажда да задремеш,
подхърквайки ритмично в тишината.
По обед махмурлука в тебе гаден
да поразтушиш с десетина бири...
О, скрити вопли на бохем досаден,
напразно спомнил старата квартира!
© Красимир Тенев All rights reserved.
