24.06.2009 г., 15:39  

(Бохемска) пародия

2K 0 24

                      Здравей чаша! Ний пак сме сами!

                      От кръвта ми по скъпо и мило –

                       в тебе слънчево чудо шуми...

                                                      П. Пенев

 

 

                 (по Дебелянов)

 

Да се завърнеш в старата квартира,

когато заранта едва се ражда

и в мрака входната врата да дириш,

залитайки на зиг заг по паважа.

 

Смирено влязъл в стаята позната,

където въобще не те очакват,

да се стовариш тежко на кревата

и с хъркането си да сцепиш мрака.

 

Да се събудиш зажаднял, да вземеш

от масата бутилката с водата...

и с утолена жажда да задремеш,

подхърквайки ритмично в тишината.

 

По обед махмурлука в тебе гаден

да поразтушиш с десетина бири...

О, скрити вопли на бохем досаден,

напразно спомнил старата квартира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разсмя ме, Майсторе!
    Страхотна пародия!
    Поздрави!
  • Чудесен стих, майсторски!
    Хареса ми много!
    Благодаря за предизвиканите усмивки!

  • Страхотна пародия на класическото Дебеляново! Харесва ми, че си бунтар, който като че ли се кара на спомена и пъди убийствената меланхолия, която по навик битува в съзнанието от спомена за Дебелянов... Невероятно удоволствие да го прочета!
  • Тайни търсения, забулени зад бохемската маска на безпаметен махмурлук!
    Смешно-тъжно е!
    Поздрав за различния поглед към творчеството на Дебелянов!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...