24.06.2009 г., 15:39  

(Бохемска) пародия

2K 0 24

                      Здравей чаша! Ний пак сме сами!

                      От кръвта ми по скъпо и мило –

                       в тебе слънчево чудо шуми...

                                                      П. Пенев

 

 

                 (по Дебелянов)

 

Да се завърнеш в старата квартира,

когато заранта едва се ражда

и в мрака входната врата да дириш,

залитайки на зиг заг по паважа.

 

Смирено влязъл в стаята позната,

където въобще не те очакват,

да се стовариш тежко на кревата

и с хъркането си да сцепиш мрака.

 

Да се събудиш зажаднял, да вземеш

от масата бутилката с водата...

и с утолена жажда да задремеш,

подхърквайки ритмично в тишината.

 

По обед махмурлука в тебе гаден

да поразтушиш с десетина бири...

О, скрити вопли на бохем досаден,

напразно спомнил старата квартира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разсмя ме, Майсторе!
    Страхотна пародия!
    Поздрави!
  • Чудесен стих, майсторски!
    Хареса ми много!
    Благодаря за предизвиканите усмивки!

  • Страхотна пародия на класическото Дебеляново! Харесва ми, че си бунтар, който като че ли се кара на спомена и пъди убийствената меланхолия, която по навик битува в съзнанието от спомена за Дебелянов... Невероятно удоволствие да го прочета!
  • Тайни търсения, забулени зад бохемската маска на безпаметен махмурлук!
    Смешно-тъжно е!
    Поздрав за различния поглед към творчеството на Дебелянов!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...