24 июн. 2009 г., 15:39  

(Бохемска) пародия

2K 0 24

                      Здравей чаша! Ний пак сме сами!

                      От кръвта ми по скъпо и мило –

                       в тебе слънчево чудо шуми...

                                                      П. Пенев

 

 

                 (по Дебелянов)

 

Да се завърнеш в старата квартира,

когато заранта едва се ражда

и в мрака входната врата да дириш,

залитайки на зиг заг по паважа.

 

Смирено влязъл в стаята позната,

където въобще не те очакват,

да се стовариш тежко на кревата

и с хъркането си да сцепиш мрака.

 

Да се събудиш зажаднял, да вземеш

от масата бутилката с водата...

и с утолена жажда да задремеш,

подхърквайки ритмично в тишината.

 

По обед махмурлука в тебе гаден

да поразтушиш с десетина бири...

О, скрити вопли на бохем досаден,

напразно спомнил старата квартира!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разсмя ме, Майсторе!
    Страхотна пародия!
    Поздрави!
  • Чудесен стих, майсторски!
    Хареса ми много!
    Благодаря за предизвиканите усмивки!

  • Страхотна пародия на класическото Дебеляново! Харесва ми, че си бунтар, който като че ли се кара на спомена и пъди убийствената меланхолия, която по навик битува в съзнанието от спомена за Дебелянов... Невероятно удоволствие да го прочета!
  • Тайни търсения, забулени зад бохемската маска на безпаметен махмурлук!
    Смешно-тъжно е!
    Поздрав за различния поглед към творчеството на Дебелянов!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...