20 abr 2014, 9:59  

Божествена светлина

678 0 2

И тъй, и тъй, щом има сила

да сложи здравата юзда

на времето, развяло грива,

и хванем вярната следа,

 

и без компас като се губим

в непроходимата гора

ни води властно сила груба

на Господ – Тангра или Ра.

 

Дали земята тя върти ни

и в кръг планетите реди,

звезда над горските вършини

ни сочи пътя от преди.

 

А програмираното време

на краткия ни тук престой

ще ни даде и ще ни вземе

из космоса, в един завой.

 

Като неврон или частица,

вселенски разум, къс скала,

ще заблестим – една искрица

в божествената светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...