20 abr 2014, 9:59  

Божествена светлина

681 0 2

И тъй, и тъй, щом има сила

да сложи здравата юзда

на времето, развяло грива,

и хванем вярната следа,

 

и без компас като се губим

в непроходимата гора

ни води властно сила груба

на Господ – Тангра или Ра.

 

Дали земята тя върти ни

и в кръг планетите реди,

звезда над горските вършини

ни сочи пътя от преди.

 

А програмираното време

на краткия ни тук престой

ще ни даде и ще ни вземе

из космоса, в един завой.

 

Като неврон или частица,

вселенски разум, къс скала,

ще заблестим – една искрица

в божествената светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...