20.04.2014 г., 9:59  

Божествена светлина

675 0 2

И тъй, и тъй, щом има сила

да сложи здравата юзда

на времето, развяло грива,

и хванем вярната следа,

 

и без компас като се губим

в непроходимата гора

ни води властно сила груба

на Господ – Тангра или Ра.

 

Дали земята тя върти ни

и в кръг планетите реди,

звезда над горските вършини

ни сочи пътя от преди.

 

А програмираното време

на краткия ни тук престой

ще ни даде и ще ни вземе

из космоса, в един завой.

 

Като неврон или частица,

вселенски разум, къс скала,

ще заблестим – една искрица

в божествената светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...