Apr 20, 2014, 9:59 AM  

Божествена светлина 

  Poetry » Phylosophy
464 0 2

И тъй, и тъй, щом има сила

да сложи здравата юзда

на времето, развяло грива,

и хванем вярната следа,

 

и без компас като се губим

в непроходимата гора

ни води властно сила груба

на Господ – Тангра или Ра.

 

Дали земята тя върти ни

и в кръг планетите реди,

звезда над горските вършини

ни сочи пътя от преди.

 

А програмираното време

на краткия ни тук престой

ще ни даде и ще ни вземе

из космоса, в един завой.

 

Като неврон или частица,

вселенски разум, къс скала,

ще заблестим – една искрица

в божествената светлина.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??