И тъй, и тъй, щом има сила
да сложи здравата юзда
на времето, развяло грива,
и хванем вярната следа,
и без компас като се губим
в непроходимата гора
ни води властно сила груба
на Господ – Тангра или Ра.
Дали земята тя върти ни
и в кръг планетите реди,
звезда над горските вършини
ни сочи пътя от преди.
А програмираното време
на краткия ни тук престой
ще ни даде и ще ни вземе
из космоса, в един завой.
Като неврон или частица,
вселенски разум, къс скала,
ще заблестим – една искрица
в божествената светлина.
© Иван Христов Все права защищены