20 ene 2016, 21:18

Божествено число (част II )

367 0 0

Построих си кула без прозорци и врати.

Скрих се от теб и твоите очи.

Пиша със собствените си кървави сълзи

по студените и черни стени.

Дали ще посмееш да разбиеш моята кула

и всичко да започне от самата нула ?

Ще има ли пак цветни дни

такива, каквито са били?

Ще ухае ли на истина и на свобода?

Ще почувствам ли пак любовта,

от онази човешката? Питам се:

Дали не направих грешката,

че кървави сълзи пролях за любовта,

от онази нечовешката?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Радославов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...