Построих си кула без прозорци и врати.

Скрих се от теб и твоите очи.

Пиша със собствените си кървави сълзи

по студените и черни стени.

Дали ще посмееш да разбиеш моята кула

и всичко да започне от самата нула ?

Ще има ли пак цветни дни

такива, каквито са били?

Ще ухае ли на истина и на свобода?

Ще почувствам ли пак любовта,

от онази човешката? Питам се:

Дали не направих грешката,

че кървави сълзи пролях за любовта,

от онази нечовешката?