20.01.2016 г., 21:18

Божествено число (част II )

369 0 0

Построих си кула без прозорци и врати.

Скрих се от теб и твоите очи.

Пиша със собствените си кървави сълзи

по студените и черни стени.

Дали ще посмееш да разбиеш моята кула

и всичко да започне от самата нула ?

Ще има ли пак цветни дни

такива, каквито са били?

Ще ухае ли на истина и на свобода?

Ще почувствам ли пак любовта,

от онази човешката? Питам се:

Дали не направих грешката,

че кървави сълзи пролях за любовта,

от онази нечовешката?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Радославов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...