20 янв. 2016 г., 21:18

Божествено число (част II )

368 0 0

Построих си кула без прозорци и врати.

Скрих се от теб и твоите очи.

Пиша със собствените си кървави сълзи

по студените и черни стени.

Дали ще посмееш да разбиеш моята кула

и всичко да започне от самата нула ?

Ще има ли пак цветни дни

такива, каквито са били?

Ще ухае ли на истина и на свобода?

Ще почувствам ли пак любовта,

от онази човешката? Питам се:

Дали не направих грешката,

че кървави сълзи пролях за любовта,

от онази нечовешката?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Радославов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...