Построих си кула без прозорци и врати.
Скрих се от теб и твоите очи.
Пиша със собствените си кървави сълзи
по студените и черни стени.
Дали ще посмееш да разбиеш моята кула
и всичко да започне от самата нула ?
Ще има ли пак цветни дни
такива, каквито са били?
Ще ухае ли на истина и на свобода?
Ще почувствам ли пак любовта,
от онази човешката? Питам се:
Дали не направих грешката, ...