9 jun 2011, 21:37

Божията любов е вечна!

  Poesía » Otra
964 0 3


 

Пред мен стоеше светлината, покрила осанката на Бог.

Величествен, Могъщ и Властен, стоеше Той с протегнати към мен ръце.

Да се усмихна ли? Но усмивката без любов е гримаса.

Срамувах се от себе си, не исках да пристъпя към Отца,

облечена в дрипи, омърсена с петна и кал по лицето.

Защо да се грижа за себе си, когато грижата без любов е умора.

Очите ми се втренчиха в земята, обзета в страх… страхувах се от всичко.     Трябваше да съм научила много неща досега в този живот,

но учението без любов е суета, защо ми е тогава.

Ангели на милост мигом долетяха,

съблякоха нищожните одежди от тялото ми,

измиха лицето ми и ме изкъпаха в неземни води,

извиращи от Божието Царство.

Ще се моля, но без любов това ще бъде просто ритуал.

Погледнах към Отца и срещнах Неговия поглед,

изпълнен с милост, състрадание и обич.

Вярвам. Но понякога… без любов.

А вярата без любов е заблуда. Прости ми, Отче!

Ще се жертвам, за да вървя по Твоя път.

Но защо, когато жертвата без любов е фанатизъм,

а самата любов без любов се превръща в страст.

Разбрах, че има прошка, има милост, когато срещнеш своя Бог,

когато Го познаваш и знаеш за Него.

Знание! Колко е ужасно то без любов, защото е гордост.

Знам, че има сила, има надежда.

Но надеждата без любов е нетърпение.

Нетърпелива съм да се изпълни Божията воля,

а още не съм пострадала за това.

Когато всеки вземе своя кръст и започне да го носи, волята на Бог ще се...

Но страданието без любов е падение.

Все пак аз взимам своя кръст, без да гледам назад,

без да се обръщам назад.

Ще гледам напред и ще благоговея,

и ще дам този съвет на всички.

Но съветът без любов е обвинение!

Искам да помогна и на други,

за да открият реалността.

Защо да им помагам, когато помощта без любов е надменност.

С нови дрехи ме дари, лицето ми уми,

а аз все още не разбирам Неговата прошка.

Божията прошка не е като човешката.

Човешката прошка без любов е презрение.

Божията любов е вечна!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jana Light Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Става и в двете категории.
  • Възможно е да ви прилича на есе, но есето няма как да се изпее и аз не съм чувала за изпято есе, а за изпята поезия. Така, че ако трябва да бъда по-точна, това е песен, но такъв раздел не съществува. Мога да го добавя в категория "музика", но влизането в студио и записът ще станат през август. На нас бардовете никак не ни е лесно!!!
  • Това прилича на есе. Есетата се публикуват в друг раздел. Предпоследното изречение е готино.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...